- необходимост от повишаване живучестта на скъпоструващата бойна пилотирана авиация чрез използване на БЛА за проникване и неутрализиране на противниковата система за ПВО,

- използване на водим БЛА във въздушен бой с противника,

- използване на БЛА за поразяване на земни цели чрез управление от пилотирана авиация.

Повишаване живучестта на бойната авиация чрез използване на БЛА за проникване и неутрализиране на противниковата система за ПВО е твърде важен аспект. Той изисква пълно взаимодействие между пилотираната и безпилотната авиация, осъществявано чрез управление на БЛА от борда на самолета, т.е. чрез реализиране на концепцията за бойно използване на водим  БЛА. Той, при откриване на заплаха за водещия, може да я предотврати, използвайки управляемо ракетно воръжение „въздух-въздух” или „въздух-земя” с голям обесег без водещият да навлиза в зоната за ПВО на противника. Именно такава е целта на американския проект „LongShot”.

          Реализацията на проекта е на идеен етап, който предвижда създаване на комплекс от пилотиран носител, БЛА и ударно средство. При необходимост от поразяване на въздушна или земна цел самолетът носител освобождава безпилотния апарат, въоръжен с една или няколко управляеми ракети от съответен клас, с които трябва да се порази целта. Успешното осъществяване на замисъла ще позволи :

          -  повишаване живучестта на самолета,

          - увеличаване далекобойността на комплекса,

          - увеличаване на вероятността за поразяване на целта. Счита се, че ракетата, стартирайки по-близо до целта, ще притежава по-голяма кинетична мощ и следователно по-голяма убойна сила.

Проектът „LongShot” всъщност е начална стъпка на концепцията на ВВС на САЩ за създаване на „летящ арсенал” – тя е създадена за въоръжаването на проектирания сега нов стратегически бомбардировач В-21 „Raider”. Впрочем като носител на „летящ арсенал” принципно може да се приспособи всеки транспортен самолет. Такъв може да бъде и всеки изстребител-бомбардировач, но той ще има значително по-скромна бойна ефективност.

Втори проект на САЩ е малогабаритният безпилотен авиационен комплекс „Speed Racer”. Неговият идеен проект е представен през февруари 2021 г. на дистанционно проведен  Cимпозиум по водене на аерокосмически войни. Комплексът е предназначен за провеждане на ударни операции след отделяне от самолета-носител.

От началото на 2021 г. в Русия се извършва опитно-конструкторска работа по създаване на многофункционален ракетен комплекс за далечно прехващане на базата на проектирания изстребител-прехващач МиГ-41, за който се проектира свърхдалекобойна ракета. Нейната бойна глава ще се комплектува с няколко ударни елемента /суббоеприпаси/ „въздух-въздух”, които ще се отделят от нея, ще търсят целта самостоятелно и ще се самонасочват в нея, т.е. проектът е подобен на „LongShot” на Пентагона.

Вече 6-7 десетилетия когато в САЩ започва проектиране и разработване на каквато и да е бойна техника, в СССР/Русия започва осъществяване на същия или почти същия проект. Разликата днес е в това, че в няколко направления не Русия догонва, а догонващи са САЩ. Така е със съвременното ракетостроене, хиперзвуковата и лазерна технология. Ето пример, Русия вече експериментира като опитен образец комплекс от  многоцелевия изстребител от пето поколение Су-57, стелт-ударния БЛА С-70 „Охотник” и неговото ракетно въоръжение.

Първият съвместен полет двата апарата извършват през септември 2019 г. с отработване на взаимодействието между тях, а по-късно се експериментира и прехващане на въздушна цел с имитатор на ракета „въздух-въздух” от С-70 по команда от Су-57. Година по-късно, през януари 2021 г., С-70 нанася бомбов удар по земна цел с 500-килиграмова неуправляема авиобомба. Той може да се нанесе както при автономен режим на полета, така и чрез външно целеуказване и управление.

В САЩ също работят по такъв проект. Създаденият БЛА  XQ-58A „Валкирия” /име на полубогиня от шведската митология, която решава изхода на битката/ лети за първи път през 2019 г., но полетът завършва аварийно. Водещ на „Валкирия” ще бъде изстребител F-35, за което свидетелства и съвместния полет с F-22 и F-35 – при него се отрабатва обмен на информация между изстребителите, като БЛА е свързващото звено между тях, т.е. в обход на оперативния център за управление на полета. В случая на БЛА „Валкирия” се отрежда ролята на въздушен свързочен пункт, което е нов елемент в бойното използване на изстребителната авиация.

                                                            ххх

 Възможността за реализиране на посочените направления за развитие на бойната авиация /пилотирана и безпилотна/ е в пряка зависимост от свременните авиационни технологии. Страна, която не ги притежава, не може да изгради съвременна и още повече бъдеща бойна авиация. Навярно тя ще използва отделни класове БЛА за решаване на част от задачите на своята авиация, но в никакъв случай не може да изгради ефективни ВВС.

Това с пълна сила важи за нашите ВВС – това, че ще се приемат на въоръжение една или две ескадрили F-16 още нищо не означава. Комплектуването им с ракетно-бомбово /управляемо/ въоръжение и подготовката на техническия и летателен състав ще отнеме време, през което вероятните ни противници ще бъдат далеч напред по бойни възможности. Затова е целесъобразно да се заделят средства за насищане на видовете ВС със съответен брой БЛА и подготовка на подразделения за бойното им използване.

При това голяма част от необходимите БЛА може да бъде произведена в страната – нека напомня, че от края на 60-те до началото на 80-те години бяха разработени и произвеждани 10 образци БЛА-мишени за тренировка на зенитно-ракетните комплекси.

През 2006 г. пловдивската „Авиотехника“ започна да възпроизвежда авиомишените и е в състояние да създаде разузнавателен и ударен БЛА, макар на първо време и с ограничени възможности, но, доколкото ми е известно, в МО не се отдава необходимото значение на тази авиационна техника.

Бих желал да напомня, че съвременните БЛА не са само летящите квадрокоптера или самолетчета – те са комплекс от апарата, въоръжението /разузнавателната апаратура/ и пункт за управление. Няма значение той дали ще бъде развърнат на сушата, на кораб или на самолет. Всички днешни БЛА се управляват от оператор, който се намира на пункта за управление и чрез съответна апаратура оказва въздействие на БЛА до изпълнение на неговата задача.

Но така е днес, а утре БЛА ще бъдат с изкуствен интелект и сами ще определят кой от откритите и идентифицирани обекти да поразят. Тогава страни, които не могат да се защитят от тези роботизирани „бойци” или не могат да отвърнат със същата заплаха на противника, ще бъдат лека за неутрализиране цел, при това без да може да определи откъде е възникнала заплахата.

      БЛА ВАЛКИРИЯ

      БЕЗПИЛОТЕН АВИАЦИОНЕН КОМПЛЕКС SPEED RACER

     БЛА С-70  в полет

       СУ-57

    Съвместен полет нс СУ-57 и С-70