Едно от средствата за постигане на тази цел, което напоследък активно се разработва и експериментира, е масовото използване на безпилотни летателни апарати /БЛА/. Целта е насищане на системата за ПВО до степен, при която тя няма да може да отрази големия брой цели и, поради това няма да може да защити охраняваното пространство.

          Какъв е замисъла за масираното бойно използване на голяма група БЛА? Или „рояк дронове” – понятие, което все по-често се използва.

Неговата същност е използване на различна по структура и състав група от стотици и хиляди самонасочващи се и самоунищожаващи си мини-БЛА, формирани за постигане на определена цел. В зависимост от нейните особености БЛА се комплектуват по определен начин, например с подходящо взривно вещество или с радиоапаратура, излъчваща електромагнитни смущения. Такъв рояк става сериозна ударна сила и е в състояние да унищожи атакуваната цел или да наруши нейното функциониране.

Реализацията на такава ударна сила е твърде сложен софтуерен проблем. Повечето съвременни БЛА се управляват или котролират дистанционно от оператор, което при рояк става невъзможно – единственонто решение е използване на изкуствен интелект на базата на подходящ алгоритъм, характерен за постигане само на определна задача.

          Идеята за масирано използване на мини-БЛА е предложена през 2011 г. от група студенти от Масачузетския технологичен институт на САЩ. Според нея БЛА трябват да извършват групов полет, да обменят информация помежду си и да се съсредоточават в определена контролна точка в пространството с цел изпълнение на възложената задача. Идеята обаче получава сериозна подръжка едва когато от нея се заинтересува Пентагонът. За реализацията й се спират на изработения с 3D принтер мини-БЛА „Perdix” /от латински яребица/, разработен в лаборатория „Линкълн” на посочения по-горе институт. Неговата маса е 290 г., дължина 165 мм, размах на крилата 300 мм, скорост 110 км/ч и продължителност на полета 20 минути. Апаратът е носител на миниатюрна камера за наблюдение на земната повърхност.

          „Perdix” се програмират преди полета на основата на изкуствен интелект така, че в хода на операцията да имат поведение, подобно, примерно, на естествен рояк от пчели. Това означава, че всеки апарат поддържа връзка и взаимодейства с всеки от роя, като в хода на полета се групата се саморганизира за изпълнение на възложената задача.

          Първият експеримент в това отношение се провежда през 2014 г., като резултатите от него стават известни две години по-късно. По време на опита изтребител F-16 освобождава контейнер, от който на определена височина се разпръскват групи от по 20  БЛА „Perdix”, които летят и взаимодействат помежду си по определена програма. Подобни опити с няколко десетки апарата се провеждат и през следващите години, като внимание заслужава този от януари 2017 г. Тогава 103 БЛА „Perdix” се освобождават почти едновременно и по време на полета те влизат във връзка помежду си, формират роя и колективно изпълняват заложената програма. Апаратите се изхвърлят от индивидуални тръбни контейнери, включват двигателите си и активират системата за управление и линията за свръзка с другите апарати, формирайки зададения рой.

          Освен експериментите с „Perdix”, от явни източници става ясно, че в САЩ се осъществяват още две програми – LOCUST на ВМС и „Gremlins” на  агенция DARPA. LOCUST има за цел разработване на пусково устройство за много бързо освобождаване на голям брой мини-БЛА. Експериментите, извършвани през 2015 г., се осъществяват с БЛА  „Coyote”, като едновременно от корабно устройство се освобождава група от 30 апарата за 40 секунди. Такъв рой е предназначен да защитава корабите от ударни средства, обкръжавайки влитащият боеприпас.

          През 2020 г. стана известно за целта на проект „Gremlins” – по него се разработва алгоритъм за едновременно освобождаване на група мини-БЛА X-61A „Gremlins” от самолет и, след изплнение на задачата, приемането им обратно на борда на носителя. По време на полета апаратите действат независимо, но по единен алгоритъм, осъществявайки връзка помежду си чрез радиоканал или оптично устройствво, разпределяйки функциите си в рамките на роя. Те поддържат определено разстояние помежду си, престрояват се при загуба на апарат/аварирал или унищожен от противника/ и дори сами избират водач на роя.

В случая носителят представлява въздушна база, която доставя роя в определен район, насочва го към определената за поразяване цел и, ако е необходимо, го приема обратно и подготвя за удар по следваща цел. Извършват се опити и за доставяне на рой с тактически ракети.

          Привежданите примери за създаване на рой мини-БЛА са от САЩ, защото в последните години те са водещи в това направление, но свои разработки имат Китай, Русия, Иран и други страни. В руския военен технопарк “Ера” е разработен БЛА “Флок-93”, който позволява използването на рой  за осъществяване както на военни, така и на граждански задачи. Той предвижда едновременно използване на неограничен брой мини-БЛА внапълно автоматичен режим. Интересен е замисълът за бойно използване на роя срещу система за ПВО – при откриването й апаратите от роя увеличават разстоянието помежду си, формирайки нова структура и насищайки информационните й средства с голям брой цели.

За взможностите на руските специалисти да управляват целенасочено голям брой мини-БЛА /в случая квадракоптери/ и да формират с тях зададена структура говори демонстрацията в чест на 75-та годишнина от края на Втората световна война, проведена на 2 септември 2020 г. в Петербург. Тогава последователно, от спортния комплекс „Петровски”, по предварително зададен ред, стартират 2000 апарата и се позиционират в нощното небе над града, очертавайки ансамбъл от две фигури на самолет и командир, призоваващ за атака.

БЛА Perdix